Поглеждайки снега навън се сещам как преди 10-15 години само чакахме да падне подобен сняг. Нямахме сегашните проблеми: проблеми с колата през зимата, проблеми с достигането до офиса или университета, както и още куп други проблеми, които ни създават купищата сняг навън.
Напротив. Адски много му се радвахме. Това беше момента, в който всеки взима шейната, найлона, ските или там каквото има за пързаляне, отива до близката пързалка и стои там докато не премръзне и грейката и дрехите не ни замръзнат, защото сме мокри до кости и навън е студено. И все пак стояхме до последният възможен момент.
Сега пързалките, по които ние израснахме, няма деца. Или ако има, те са много по-малко от колкото бяхме ние, когато се събирахме.
Жал ми е за сегашните деца. Те нямат и няма да имат това незабравимо детство, което аз имах. С всичките му плюсове и минуси, въпреки че като се замисля минуси май нямаше. Тогава ни стигаше да сме заедно и навън. Без значение колко е топло или студено, винаги имаше какво да се прави.