Часът пак е никое време през нощта, а като гледам… може да се нарече и сутринта, а музата и желанието ми за писане на някой друг ред, така късно(рано, за който е по-правилно) отново се появи.

През съботния ден свършихме доста работа вкъщи и бях доста изморен, а пък останалата част от деня бях решил да я прекарам в мързел и празнеене, както се изразява една моя колежка. Реших да си легна по-рано и взех лаптопа в скута си за да се поровя в Интернет още малко. В такива моменти винаги си казвам: „да, ще проверя това-онова и ще си лягам”, но не и този път. Пускам си поредния епизод от поредния сезон на сериала, който гледам в момента, а именно – „Двама мъже и половина”, btw, велик сериал! Всъщност като се замисля, има вариант да съм приключил с него преди някой да прочете поста, но се надявам нещата да не се развиват така.

На скоро описах в кратка и объркана тема, за това как понякога стоя до късно и не мога да спра да слушам любимата си музика… от песен на песен – еми същото се случва сега с епизодите. Едни след друг се трупат в купчинката на миналото и освобождават място за новите такива. И нови, и нови, и още и още.

Току що приключих със шести сезон и мисля, че някъде тук е редно да спра, но не се знае. Сега се сетих, че имах такъв период, когато гледах House M.D., лошото там беше, че някой от сезоните се засече с част от сесията, но не успя да се отрази фатално на нея.

Струва ми се, че и този пост е доста объркан, но това е породено от.. чудя се кое е по-правилно да кажа – късния или ранния час. Тук искам да споделя, че не съм някакъв болен, пристрастен маниак на тема сериали, просто има моменти, в които като нещо те грабне, няма как да спреш.

Тук спирам с писането и ви пожелавам лека нощ.