От известно време ми се върти една мисъл в главата. А именно това колко често и по какъв начин разговарям с приятели, познати и близки. В днешно време броят на каналите за комуникация е безкраен. Освен стандартните разговори лице в лице, телефони и т.н. имаме безкраен набор от технологии: email, gtalk, skype, IRC(да, все още се използва :)), facebook, twitter, google+, други социални мрежи, и т.н., и т.н. А ми прави впечатление че все по-рядко си говоря нормално с хората. Все по-често говорим с профили, а не със самият човек който стои ‘отсреща’.

Преди няколко дена се заговорихме с Марио на тема комуникация и му споделих какво ми е направило впечатление. А именно че използвам огромен набор от средства за връзка с останалите хора, а все по-рядко ги използвам за случайни разговори. Повечето email-и, Skype/gtalk чатове са по работа. В момента на този пост използвам постоянно два Skype клиента (личен и работен), а все по-рядко ми остава време да драсна някой ред на приятел и да го питам: “К’во става?”, например… В крайна сметка стигнах до извода че времето ни е все по-лимитирано, задачите са все повече и свободното време е изключително редуцирано или при някои въобще липсва. Нищо ново под слънцето, нали?

Ежедневието ни е толкова забъразно, че лично аз често забравям/изключвам кой ден от седмицата е, като предполагам че повечето работещи и заети хора се сблъскват с подобен проблем, и все по-рядко човек може да отдели време за един ‘просто разговор’.

Другият странен момент е при среща с някой стар познат и разговора протече горе-долу по следният начин:
– Здрасти, как е, какво става?
– Ми нищо, бачкаме, при теб?
– Ми и аз така…
До болка дразнещо и познато? Мдам, и на мен така…

В повечето случаи това са разговори с хора с които има какво да си кажем(или поне преди време е имало), но обикновено някой от двамата бърза за някъде/нещо и се разменят тези кратки безсмислени реплики, по-скоро по инерция а не толкова с мисъл в него. Не помня колко пъти съм изпадал в подобна ситуация с хора, с които преди сме си говорили с часове за най-различни неща и най-различни теми и все е имало какво ново да си кажем.

Това което се опитвам и се надявам да променя е да започна да отделям по няколко минути (почти)всеки ден за да се чуя с някой приятел/познат/близък и да си поговорим ‘за нещата от живота‘. Дали ще стане… ами това вече е отделен въпрос 🙂