Още от самото начало предупреждавам, че в поста има доста снимки, да си знаете 🙂

В началото на септември се бяха събрали няколко почивни дни и решихме да си направим еднодневно трипче до Трън и около него.

Много обичам такъв тип пътувания – Бени и родителите ѝ са избрали маршрута и местата, на които ще ходим, а от мен се иска само присъствие 😛

Пътят до там е сравнително хубав и се стига бързо и лесно. Трън е приятно и китно градче и определено си заслужава човек да се разходи до там. Първото място към което се отправихме беше Ждрелото на река Ерма, което е един от 100 национални туристически обекта. Разбира се, за пореден път си забравих картата за печати, но това място е толкова красиво, че просто няма как да не се отиде пак, така че този път ще бъда подготвен 😀

Една от много снимки, които ми се иска да покажа, но за да видите истинската красота просто трябва да отидете.

За да минете през моста над реката трябва да бъдете внимателни, защото има стръмни слизане и изкачване и от двете страни, така че трябва да бъдете подготвени за лошия терен. Хората са се постарали да улеснят със дървени стълби и парапети, но някои от посетителите се отказват след като видят маршрута.

Предполагам, че няма човек който да дойде тук и да не си направи снимка на дървеното мостче 🙂

Обаче за да стигнеш до моста, първо трябва да слезеш по стръмните стълби, не е за токчета 😛

След като разгледахме и направихме доста снимки на реката, моста и всичко наоколо тръгнахме да се изкачим от другата страна на реката. Точно в края на пътеката ни чакаше дългият близо 200 м. тунел. Вътре е доста тъмно, но бързо се свиква със това, особено ако имаш фенерче на телефона 😀

Ето и доказателство, че минахме през него 🙂

След като разгледахме ждрелото, реката, пътеките и тунела и се разходихме малко тръгнахме към многовековният пещерен параклис Света Петка.

 

 

Параклиса е на изключително интересно място – това всъщност е била пещера, в която Света Петка се е криела, гонена от неверниците. Историята на параклиса, която ни беше разказана, е много интересна. Определено е още едно от местата, които трябва да се посетят.

Гледката от върха над параклиса е изключителна. А пък нямаше как да минем без традиционният Мич, въпреки, че нямах бира под ръка, вие си я представете.

 

Разгледахме Трън и беше време да се тръгваме към манастир Св. Св. Козма и Дамян, също известен като Гигински (Църногорски) манастир.

По пътя не успяхме да срещнем нито една табела, която да ни покаже посоката, но това надали изненадва някой. След като се ориентираме и щастливо намерихме вярната посока , пътят ни заведе до черен път. Той е дълъг няколко километра и може би не е най-приятното нещо, но мястото до което ви води ще ви кара да забравите за всичко през което сте минали за да стигнете до манастира.

 

Напълнихме си вода от Аязмото

До манастира имаше каравана със скара, бира и други такива неща, така че след дългата разходка, това е идеалното място да се избягаш от жегата под чадърите и студената бира.

 

За един ден успяхме да се махнем от лудницата тук и да се разходим из красива България. Определено бих повторил маршрута, препоръчвам го и на вас.